Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2012 13:14 - В защита на глобалния капитализъм
Автор: dedopule Категория: Други   
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:
0



АВТОР: Йохан Норберг
ПРЕВОД: Милка Хаджикотева
http://atlas-bg.eu/v-zashchita-na-globalniya-kapitalizm.html

Нашата анархистка партия спечели училищните избори!
Това се случи се през първия срок на учебната 1988 в моето училище - ние бяхме шестнайсетгодишни по онова време - в едно от западните предградия на Стокхолм. Както винаги, когато в годината имаше избори, ние организирахме свои собствени "училищни избори". Но Маркус, най-добрият ми приятел, и аз не вярвахме в системата. Мажоритарните избори, според нашите убеждения, бяха като два вълка и едно агне, които гласуват какво да хапнат на обяд. Училището искаше да изберем някой, който да ни управлява, а ние искахме да управляваме собствения си живот.
Предполагам, че го правехме отчасти защото се чувствахме различни от останалите. Аз бях ревностен почитател на синтезаторната музика и “готика”, обичах да се обличам в черно и да реша назад косата си. Желанието ни беше да свирим и да четем книги, докато останалите бяха погълнати от техника и идеята да се впишат в средата. Смятахме, че десницата е формация на висшата класа, смъртен враг на всичко различно. Но не се чувствахме комфортно и в левицата, която за нас олицетворяваше сивата правителствена бюрокрация и военна служба. Дори и да слушахме “Систърс оф мърси” и шведскияя пънк певец Тострем, ние вярвахме в думите на Джон Ленън от „Imagine”: “представете си, че в света не съществуват граници". Вярвахме, че държавите трябва да се премахнат, а хората да имат право да се движат свободно и да си сътрудничат по собствена воля навсякъде по света. Искахме свят, лишен от принуда и от управляващи. Беше ясно, че тогава не бяхме нито десни, нито леви, нито консерватори, нито социалдемократи. Ние бяхме анархисти!

И така, основахме "Анархистки фронт" и се записахме като кандидати в училищните избори с една радикална и шеговита бюлетина. Разлепихме плакати, написани от ръка, по стените на училището, които гласяха: "Кой ще управлява собствения ти живот – самият ти или 349-те народни представители?". Исканията ни бяха: разпускане на правителството и отмяна на забраната за каране на велосипеди в училищния двор. Повечето от учителите гледаха на нас с подозрение, като усещаха, че превръщаме изборите във фарс, а ние вярвахме, че извисяваме гласовете си в традициите на истинската демокрация. Повикването в кабинета на директора за порицание укрепи бунтарския ни дух.

В тази така оспорвана кампания ние се справихме отлично, като получихме двайсет и пет процента от гласовете. Социалдемократите ни следваха с деветнайсет процента. Не бяхме на себе си от щастие, убедени, че това е началото на нещо голямо...

Това се случи преди тринайсет години. Междувременно схващанията ми за много от нещата се промениха. Осъзнах, че въпросите, засягащи личността, обществото и свободата са по-сложни, отколкото подозирах тогава. Съществуват твърде много аспекти и проблеми, за да може всичко да се уреди с един драстичен утопистки удар. Осъзнах, че се нуждаем от правителство, което защитава свободата и не позволява на силните на деня да потискат отделните личности и разбрах, че представителната демокрация е за предпочитане пред всички останали системи, заради целта си да защитава правата на личността. Сега осъзнавам, че съвременното индустриално общество, което навремето възприемах с такова недоверие, всъщност е изградило един фантастичен стандарт на живот и е осигурило повсеместна свобода. Както и в онази чудесна изборна кампания през 1988 година, моето влечение към свободата остава неизменно. Искам хората да разполагат със свобода, никой да не бъде потискан и правителствата да нямат правото да задържат хората или да ги обременяват с мита и граници.
Ето защо обичам онова, което някак сухо се нарича глобализация , процес, в който хората, комуникациите, търговията, инвестициите, демокрацията и пазарната икономика все повече и повече напускат пределите на националните граници. Тази интернационализация ни прави освобождава от контурите на държавните граници, положени в географските карти.

Политическата власт е неизменно подвластна на географското положение, като се основава на физическия контрол върху определена територия. Глобализацията ни позволява все повече и повече да преодоляваме тези територии, да пътуваме за удоволствие и с търговска цел или да инвестираме извън националните граници. Благодарение на намаляването на транспортните разходи, новите и по-ефективни средства на комуникация, либерализирането на търговията и движението на капитали разполагаме с широк избор и множество нови, немислими по-рано възможности.
Вече не се налага да пазаруваме от голямата местна компания-монополист, чуждестранните й конкуренти са на нашите услуги. Не сме принудени да работим за единствения работодател в селото, можем да търсим и други работодатели. Не е нужно да се задоволяваме единствено с културните достижения на собствената си страна, световната култура е на наше разположение. Не сме длъжни да живеем цял живот на едно място, можем да пътуваме и се местим, където пожелаем. Всички тези нови реалии освобождават мисленето. Вече не е нужно да се задоволяваме с местния начин на живот – искаме сами да правим своя отговорен и свободен избор. Компаниите, политиците и асоциациите трябва да положат усилия, за да привлекат интереса или поддръжката на хора, пред които се е открил цял един свят от нови възможности. Разполагаме с все повече начини да контролираме собствения си живот, а заедно с тях се увеличава и благосъстоянието ни.

Ето защо за мен е жалко, когато хора, които се наричат анархисти, се обявяват срещу глобализацията, а не в нейна защита! Посетих Гьотеборг, Швеция, през юни 2001 година по време на срещата на високо равнище на Европейския съюз. Целта ми беше да обясня, че Европейският съюз в много отношения се бори с глобализацията и либерализацията и да представя становището си, че границите трябва да се отворят, а контролът - да бъде отменен.

Така и не успях да се изкажа. Залата, в която щях да държа речта си, се оказа в центъра на полесражението, в което така наречените анархисти, противници на глобализацията, разбиваха магазини и хвърляха камъни по полицаите, които се опитваха да защитят демократичната среща. Тези анархисти настояваха за въвеждането на забрани и контрол, хвърляха камъни по хората с различни възгледи и настояваха правителството да възобнови контрола си върху хората и предприятията, чиито дейности излизат извън националните граници. Това е подигравка със самата идея за свобода. За някогашния ни оптимистичен анархистки фронт, такива хора нямаха нищо общо с анархизма. В нашият опростен тийнеджърски речник те биха били окачествени като фашисти.
Подобна форма на насилие е само част от едно по-широко движение, което критикува повсеместната глобализация. През последните няколко години все повече хора се оплакват, че новата свобода и интернационализъм са стигнали твърде далеч и са се превърнали в „хиперкапитализъм”. Протестното движение срещу този капитализъм може и да нарича себе си радикално и да твърди, че е на страната на вълнуващи нови идеи, но истинските му възгледи са част от същата таза стара опозиция, противопоставяща се на свободните пазари и свободната търговия, присъща на държавните управници винаги. Авторитарните режими от третия свят и еврократите, аграрните движения и корпорациите-монополисти, консервативните интелектуалци и новите леви движения се страхуват, че глобализираното човечество придобива все повече власт за сметка на политиката. Всички те поддъжат възгледа, че глобализмът е неуправляемо чудовище, чудовище, което трябва да бъде обуздано и възпряно.
Много от критиката им, насочена към глобализацията, се основава на обрисуването й като нещо голямо и застрашително. Често те се позовават не на обосновани аргументи, а просто излагат фактите, напр., че петдесет и една от най-големи икономики в света са бизнес предприятия или че всеки ден 1.5 трилиона долара преминават през финансовите пазари. Като че ли мащабността сама по себе си е опасна и ужасяваща. Това е аритметика, а не аргумент. Нужно е да се докаже, че големите предприятия или високият оборот представляват сами по себе си проблем, но подобни клеветници пропускат да докажат твърденията си. В настоящата книга се застъпвам за противоположния възглед. При условие, че разполагаме със свободата да избираме, няма нищо лошо в определени форми на доброволно сътрудничество, които се разрастват, благодарение на успеха си.

Подобна аритметика и абстрактният термин “глобализация”, навлязал в употреба от десетина години, лансират образа на една анонимна, загадъчна и неуловима сила. По простата причина, че се управлява от индивидуалните действия на хора в различни континенти, а не от един контролен център, глобализацията изглежда неконтролируема и хаотична. “Липсва централен офис, борд на директорите, комисия за контрол”, жалва се един от критикуващите. Много хора се чувстват безсилни на фона на глобализацията и скрупулите им се оправдават, когато се изправят пред децентрализираните решения на милиони хора. Ако останалите имат свободата да управляват собствения си живот, ние нямаме никаква власт над тях, но в замяна получаваме нова власт над собствения си живот. Този вид безсилие е хубаво нещо. Никой не седи на шофьорското място, защото всички ние сме водачите.

Интернет би постепенно изчезнал, ако, благодарение на тази глобална компютърна мрежа, ежедневено не изпращахме електронни съобщения, не поръчвахме книги и не записвахме музика. Едва ли някоя компания би внасяла стоки от чужбина, ако клиентите й не ги поръчваха, и едва ли някой би инвестирал средства зад граница, ако нямаше предприемачи, склонни да инвестират в отговор на търсенето. Глобализацията е част от ежедневните ни действия. Ядем банани от Еквадор, пием чай от Шри Ланка, гледаме американски филми, поръчваме книги от Великобритания, работим за компании, които изнасят стоки за Германия и Русия, почиване в Тайланд и пестим пари за пенсия във фондове, инвестиращи в Южна Америка и Азия. Ресурсите се насочват от финансовите корпорации и стоките се пренасят през националните граници от търговските предприятия, но тези неща се извършват по наше желание. Глобализацията извира отвсякъде, а политиците вървят след нея, като въвеждат всевъзможни съкращения и акроними (ЕС, МВФ, СБ, ООН, УНКТАД, ОИСР) в опит да структурират процеса.

Разбира се, да са в крак с времето не винаги е лесно, особено за интелектуалците, свикнали да държат всичко под контрол. Шведският интелектуалец Андерс Енмарк пише в книгата си за живота на шведския поет и историк от XIX век Ерик Гюстаф Гайер със завист, че Гайер е бил в течение на всички основни събития по света, докато е седял в Упсала и е чел вестник Edinburgh Review и Quarterly Review. Ето колко елементарен и разбираем може да бъде светът, когато само елитът в европейските столици влияе върху курса на световните събития. Но сега, когато и останалите континенти се пробуждат, а развитието се влияе и от ежедневните решения на обикновените хора, колко сложно и объркващо е вече всичко. Тогава не е чудно, че влиятелни хора, мениджъри и политици твърдят че „ние" (т.е. те) губят властта си заради глобализацията. Те я губят част от нея в наша полза, в полза на обикновените граждани.

Не всеки от нас ще се превърне в част от световния елит, но не е и нужно, за да участва в глобализацията. Допускат ли се евтините стоки, без да се възспират от митнически бариери, предлагат ли чуждите инвеститори работа и оптимизират ли производството, благополучието на бедните и лишените от всякаква власт значително се подобрява. Тези, които не са напускали родните си места, извличат полза от информацията, която изтича през границите, и от свободния избор на политическите си представители. Но за тази цел се изискват демократични реформи и икономическа либерализация.
Искането за по-голяма свобода на избора може и да звучи банално, макар и да не е. Но аз разбирам защо противоположното мнение има своите поддръжници. За нас в богатите страни, наличието на глобални възможности може и да ни се струва ненужно. Каквото и да ви е мнението за херингата и шведските телевизионни предавания, те са поносими – във всички случаи поне херингата. Но глобализацията избавя хората от третия свят от едно наистина непоносимо съществуване. Бедните там преживяват в пълна мизерия, мръсотията, невежество и немощ, преследвани от вечната мисъл да осигурят прехраната си и тревогите дали водата, която извира на километри от дома, е годна за пиене или смъртоносна.

Когато глобализацията чука на вратата на Бхагант, възрастен земеделски работник от най-низшата древна каста на “недосегаемите” в индийското селище Сайджани, тя замества къщите от кал с тухлени къщи и донася на него и съселяните му чисти обувки и дрехи, вместо парцалите по гърбовете им. По улиците се прокарва канализация и ароматът на обработената земя измества зловонието на боклука. Преди трийсет години Бхагант не е знаел името на страната, в която живее. Днес той гледа новини от цял свят по телевизията.

Новата свобода на избора означава, че хората вече не са обречени да работят за единствените работодатели в селото, големите фермери, които държат в ръцете си властта. Когато жените получат работа извън дома, те също придобиват повече власт в семейството. Благодарение на новите капиталови пазари децата на Бхагант не са принуденит да заемат пари от лихвари, които ги заставят да отработват дълговете си. Хомотът на лихварството, сковавал цялото до скоро селото в робство, изчезва, когато хората могат да се обърнат към различни банки и да заемат пари от тях.
Всички връстници на Бхагант са неграмотни. От връстниците на децата му само някои са посещавали училище, докато всичките му внуци и техните връстници ходят на училище. Бхагант открива, че животът е станал по-хубав. Свободата и просперитетът разцъфтяват. Днес обаче поведението на децата е голям проблем. В неговата младост децата били послушни и помагали в домакинството, а сега са съвсем независими и сами печелят парите си. Макар и този факт да е причина за напрежение, не може и сравнение да се прави с миналото, когато детската смъртност била изключително висока, а продажбите на деца в робство на лихварите – често срещано явление.

Общата позиция на всички нас, които населяваме привилегирования свят, по горещия въпрос за глобализацията е в състояние да реши дали повече хора ще получат благата на развитието, които преобразиха селото на Бхагант, или този процес ще бъде замразен.

***
Критикуващите глобализацията често изобразяват икономическата интернационализация като заплаха и загатват, че тя се управлява от интересите на идеологическите фундаменталисти, безразлични към спазването на държавните граници. Тези същите критици се опитват да нарисуват зловещата картина на мародери, завладели нео-либералния пазар, които тайно заговорничат капитализмът да добие световно господство. В книга за така наречения “хиперкапитализъм” шведският радиожурналист Бьорн Елмбрант твърди, че през миналите две десетилетия сме станали свидетели на “биологически вид, възникнал от ултралибералната революция".

Но дерегулирането, приватизацията и либерализацията на търговията не са изобретени от ултралибералните идеолози. Истина е, че някои политически лидери, като напр. Рейгън и Тачър, са вдъхновявани от икономическия либерализъм. Но най-големите реформатори, които ни дадоха възможността да говорим за глобализация за капитализма, бяха комунистите в Китай и Съветския съюз, протекционистите в Латинска Америка и националистите в Азия. В много други страни, например Швеция, прогресът бе стимулиран от социалдемократите. Като цяло, твърдението за заговор на ултралибералите, които провеждатсвоята революция чрез методите на шоковата терапия, не съответства на действителността. Напротив, либерализирането на икономиките е дело на прагматичните и често анти-либерално настроени политици, които споделят мнението, че правителствата им са отишли твърде далеч в упражняването на контрол върху всичко. Що се отнася до твърдението, че либералният капитализъм владее света, то се оборва от факта, че никога досега държавният сектор не е бил толкова голям, а данъците – толкова високи. Мерките за либерализиране на икономиките са въведени с цел премахване на множество централистки ексцесии, останали в наследство от миналото, но те в никакъв случай не способстват за въвеждането на политика на невмешателство. И тъй като управляващите отстъпват по своя воля и със свои темпове, редно и да се пита дали нещата наистина са отишли много далеч или дали те все още не са стигнали и достатъчно далеч.

Това, което имам предвид, когато защитавам капитализма, е свободата на действие чрез метода на пробата и грешката, без да е необходимо да се иска разрешение от управляващите или граничните служители. Това е тази същата свобода, която навремето свързвах с анархизма, но в рамките на закона, който гарантира, че свободата на един човек няма да накърни свободата на останалите. Желанието ми е всеки да има тази свобода в изобилие. Ако критиците на капитализма мислят, че днес вече имаме от тази свобода в изобилие, аз бих искал да имам още повече – прекомерно изобилие, ако е възможно. И особено бих искал свобода за бедните по света, които в сегашните условия нямат думата по въпроси, свързани с работата си и собственото си потребление. По тези причини без никакво колебание нарекох тази книга “Защита на глобалния капитализъм”, макар че този световен капитализъм е повече едно възможно бъдеще отколкото реално съществуваща система.

Капитализмът, който имам предвид, представлява не само икономическа система на собственост върху капитали и инвестиционни възможности. Тези неща могат да съществуват и в рамките на плановата икономика. Това, което имам предвид, е либералната пазарна икономика, със свободната си конкуренция, основана на правото на използуване на личната собственост, свободата на преговори, сключване на споразумения и основаване на нови предприятия . Това, което защитавам всъщност, е личната свобода в икономиката. Капиталистите са опасни тогава, когато вместо да придобиват собственост, те обединяват сили с правителството. Ако в страната съществува диктаторски режим, частните предприятия често се оказват съучастници в нарушаването на човешките права, както например в случая на множество западни нефтени компании в африканските страни. По същия начин не могат да се нарекат капиталисти тези бизнесмени, които посещават често коридорите на политическата власт в търсене на облаги и привилегии за себе си. Точно обратното, те са заплаха за свободния пазар и като такива трябва да бъдат подложени на критика и противодействие. Често срещано явление е бизнесмените да искат да си играят на политика, а политиците - на бизнесмени. Това не е пазарна икономика, това е смесена икономика, в която предприемачите и политиците са объркали ролите си. Свободният капитализъм съществува, когато политиците провеждат либерална политика, а предприемачите се занимават с бизнес.

Бих искал да повдигна още един въпрос в защита на капитализма. Всъщност това, в което вярвам, не е нито капитализъм, нито глобализация. Всичко заобикалящо ни: благосъстоянието, изобретенията, общностите и културата не са дело на административните системи или нормативните актове. Всички тези неща се създават от хората. Вярвам в способността на човека да постига велики неща и в колективната сила, която е следствие на взаимодействието и сътрудничеството. Пледирам за по-голяма свобода и един по-отворен свят, не защото вярвам, че една система е по-ефективна от друга, а защото разбирам, че тя създава предпоставки, които освобождават личността и нейната съзидателност по начин, непостижим за никоя друга система. Тя се превръща в движеща сила, която води до човешки, икономически, научни и технически напредък и ще бъде такава сила в бъдеще. Вярата в капитализма не е равносилна на вярата в растежа, икономиката или ефективността. Всички те са много желани, но произтичат като резултати. Вярата в капитализма е, като цяло, вяра в човечеството.

Това също означава, че заедно с повечето други либерали, споделям мнението на френския социалист, министър-председателят Лионел Жоспен, че трябва да имаме "пазарна икономика, а не пазарно общество". Целта ми не е икономическите транзакции да заменят всички други човешки отношения. Моята цел е свобода и доброволно сътрудничество във всички области. В областта на икономиката такъв резултат е пазарната икономика, в областта на културата - свободата на изразяване и свободата на печата, в политиката - демокрацията и върховенството на закона, в социалния живот - правото на живот според личните ценности и избор на познанства.

Не бих искал върху всички неща, които ни заобикалят, да бъдат поставени табелка с цените им. Важните неща в живота: любов, семейство, приятелство и собствен стил на живот, не се измерват в пари. Тези които вярват, че според либералите всеки действа с цел да увеличи дохода си, не познават либералите, а либерал с подобни убеждения не познава човешката природа. Аз пиша книга за ценността на глобализацията, а не за риболова, не защото желая по-добро заплащане. Пиша, защото вярвам в това, защото за мен това има значение. Искам да живея в либерално общество, защото в него хората имат право да избират важните за тях неща.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedopule
Категория: Политика
Прочетен: 201129
Постинги: 380
Коментари: 30
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031